Манастир „Свети Стефан“ в кв. Гюргево, гр. Сапарева баня

Разположен е на десния бряг на река Джерман на рида Джуганица (означава място за ловни соколи) в Северозападна Рила, на около 3 км югоизточно от гр.Сапарева баня. Основан е по време на Втората българска държава. За манастира, се съобщава в турски съдебен акт от 26 юни 1750 г., наричан „Световица или Стоица.“ В същия е отбелязано, че „когато страната ни е била завоювана от исляма, нашият манастир е служил за черковно-религиозен дом“. Следователно съществува отпреди турското поробване“. Функционира и по време на турското робство , когато е опожаряван няколко пъти. Посещаван е от множество чети на хайдути, както и от българския национал-революционер Васил Левски. През този период манастира в манастира достигат до 30 на брой, а обителта е била не само център на хайдутството, но и център на книжовна дейност, ръководена от Рилския манастир. За това дава сведение името на местността Дяк над Обесен камик, където в някогашната черква „Св. Дух“ дяци (дякони – черковни служители) преписвали стари черковни книги. В м. „Среброто“ е имало отбранителна кула с камбани, която при опастност от нападения е сигнализирала с цел защита на обителта. Възобновен е през 1924 година от дядо поп Теодоси Младжов, в сведение на ОИМ-Кюстендил. За възобновители се сочат и дупнишкото семейство помогнали за строителството в памет на сина им, загинал по време на Първата световна война. Иконите са поставени по времето на Екзарх Стефан 1927 година. В близост до Манастира е разположено аязмото, под самата речна тераса с вода, която лекува очебол